“Няма да има изнасилвания, грабежи и палежи”, казва той и подава на Ворен прокламация за гражданите. Цезар е на петдесет километра от Рим, когато изпраща Ворен, Пулон и няколко уби да разузнаят защитата на Помпей, със строгата заповед да напредват, докато срещнат съпротива. “Няма да има изнасилвания, грабежи и палежи”, казва той и подава на Ворен прокламация за гражданите. Когато Марк Антоний обяснява, че Ворен е “непоклатим поддръжник на Катон”, който вярва, че извършват кощунство, Цезар признава, че той може да е прав. Но както Антоний вижда нещата, “Ако изгубим, е престъпление. Ако спечелим, не е.” Сякаш да се подготви за това, което предстои, Цезар отговаря: “Аз не искам тирания. Просто търся правата си.” В тъмния град един мъж с месарска престилка влиза в дома на Ворен и стряска Ниоба. “Трябваше да видя сина си”, казва той загледан в бебето Луций в люлката. Ниоба извиква да не се приближава, но се предава за миг, когато той я целува. “Никога не съм те обичала”, казва тя със сълзи на очи. “Мислех, че Ворен е мъртъв... ти се възползва.” Когато мъжът отказва да си тръгне, тя грабва нож и го заплашва. “Ако не приемаш любовта ми, по-добре ме убий”, казва той. Точно когато тя отново отстъпва, дъщеря й ги прекъсва и мъжът най-после си тръгва. Ворена Старша моли майка си да каже истината на баща й. “Ти мислеше, че той е мъртъв. Татко ще разбере”, умолява тя, а Ниоба казва: “Ще избие всички ни! Да не си продумала!” В другия край на града Атия и семейството й се скриват във вилата си с Брут и Сервилия, когато яростна тълпа поддръжници на Помпей започва да хвърля камъни и факли по вратата им. Обезумялата Атия може само да проклина чичо си. “Ако Цезар беше тук, щях да му забия нож в гърлото. Той ни съсипа... Най-близките ни приятели ни изоставиха.”
